В контраст с влажното време и кроткото ръмене навън, на мен ми е топло, слънчево и шарено. За това допринасят и снимките, които избирах за тази публикация. Нащракани са в няколко различни есенни дни.. завещали деликатни щрихи, усмивки и доброта след себе си. Харесва ми смяната на сезоните, когато всеки месец оставя отпечатък от себе си с толкова много аромати и цветове. Но сега съм на есенна вълна и ми се говори за нея.
До преди няколко години мрънкащо започвах да негодувам, виждайки как падат листата от дърветата и усещайки по-силния вятър, което бе твърда заявка за наближаващата зима. Но все още не дошла, чакаща да се изредят всички топли цветове, преди да ни донесе мек и пухкав сняг - от онзи, чисто белия, който така бързо превръщаме в топки и снежни човеци.
 |
| Обичам обедните разходки, когато мога да видя всичко онова, което иначе пропускам бързайки за някъде |
 |
| Първоначално вниманието ми беше привлечено от Голямото жълто дърво запечатало спомени, разкази и детски игри, което може би последно ще се раздели с ярките си листа |
 |
Завъртях се, огледах се и се почудих кое кътче от парка е по-красиво... Нее! Есента беше оставила толкова много цвят и наситеност, че всяко местенце тук ти става любимо и искаш да минеш поне още веднъж
|
 |
| ... а изпадалите листа леко потрепваха от моментен полъх |
... този път пред чешмичката нямаше опашка от жадни..не за дълго (си мисля) ...
 |
| Място за двама под слънцето |
 |
| Пенсионерите не скучаеха. Разсейваха се с въодушевени разговори "За живота" и любопитно се обръщаха, следейки ме с поглед, докато снимам |
 |
Фонтанът освежава още повече картинката, а нощем как свети...
© Снимки: личен архив |
Няма коментари:
Публикуване на коментар