ден обикновен

Минавам през парка.

Сянката ми върви напред.. Хора щъкат на разходка.. Гълъби грациозно пристъпват пред мен.. Птиченца чуруликат... Слънцето прегръща вятъра..
Идилия!

Приближавам пейка, от която се чува непрекъснато, високо и звънко бърборене - гласът на жена, която говори по телефона с Райна 
По очите на минувачите разбирам, че първата жена за тях изглежда някак странна и се споглеждат смутени. Изведнъж същата прихва в звучен смях - като кълбо прежда, което колкото повече се развива, толкова повече звънти смехът. И ехааа - същите минувачи, които като че ли се присмиваха на жената, зазвънтяха в ритъма на нейния смях. Че и нови се включиха! Красота - по алеите наоколо се плискаха звучни вълни смях.

Някой беше казал, че той е заразен.
Ми да! Да си 'малко луд' насред цялата 'нормалност' и да говориш с Райна - също!
Много обичам такива работи, бе!