Минавам през парка.
Сянката ми върви напред.. Хора щъкат на разходка.. Гълъби грациозно пристъпват пред мен.. Птиченца чуруликат... Слънцето прегръща вятъра..Идилия!
Приближавам пейка, от която се чува непрекъснато, високо и звънко бърборене - гласът на жена, която говори по телефона с Райна
По очите на минувачите разбирам, че първата жена за тях изглежда някак странна и се споглеждат смутени. Изведнъж същата прихва в звучен смях - като кълбо прежда, което колкото повече се развива, толкова повече звънти смехът. И ехааа - същите минувачи, които като че ли се присмиваха на жената, зазвънтяха в ритъма на нейния смях. Че и нови се включиха! Красота - по алеите наоколо се плискаха звучни вълни смях.
Някой беше казал, че той е заразен.
Ми да! Да си 'малко луд' насред цялата 'нормалност' и да говориш с Райна - също!
Много обичам такива работи, бе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар