📷 photo by Katerina Plotnikova ©️
Понякога съм толкова мъничка,
че побирам се в топлината на твоята длан.
Нежността ми се усмихва спокойно
насред разрошена буйна коса.
И дори очи да затворя
в белия миг на валеж съкровен,
ти пак си мойта опора -
силен, закрилящ,
винаги точно зад мен.
Много мило, много сладко
ОтговорИзтриване