Чудесца

Аромат на мандарини и вълшебства - едни от героите на моя Декември..

Бе един декемврийски ден назад в две хиляди и някоя година - навсякъде бяло от валящ снежец. Току що бях подредила бижутата близо до прозореца и можех да видя как сребро и кристали се усмихваха на слънцето с нежни отблясъци.

Наоколо звучаха коледни мелодии и цареше уют. Тъй както ми бе топличко отвътре и тъкмо бях обелила сочна мандарина, чух как входната врата се отвори като че със звън и влезе една дама. Усмихнато се поздравихме и понечих да споделя мандаринена свежест с нея. Тя ахна във възторг как хубаво й започва денят и ми подари четирилистна детелина, която още се разхожда с мен.

После Хосе Фелисиано запя Feliz Navidad..
усещах вълшебен прашец, който се носеше наоколо и кацаше ту на устните ми, ту на миглите..
снежинките навън бяха толкова крехки, падайки една по една и така силни, когато ги събереш заедно..
а бижутата и вълшебствата продължаваха да разказват истории на минувачите, да стоплят взора им и с нежност оставяха следа във всеки, докоснал се до тях с шепот "Добре сте ни дошли, чудесца!"